Кремъчни водорасли (диатоми)

Кремъчни водорасли (диатоми)

Кремъчните водорасли (диатоми) се появяват обикновено в нови аквариуми като първи заселници и покриват камъните с кафяво-зелен слой. Тези водорасли съдържат в клетките си силициева киселина (съединение на силиций, кислород и хидроксидна група). Разпространението им зависи от наличното във водата количество силициева киселина.

Проблем
Диатомите покриват с кафяво-зелен слой камъните и грунда. При по-сериозно увеличение на количеството им, коралите и в частност твърдите корали могат да бъдат засегнати значително от тях. Още при първа поява трябва да замерим нивата на силициева киселина (SiO2 тест) и с него да тестваме както аквариумната вода, така и тази, с която правим редовните смени. При високи стойности, веществото трябва да бъде отстранено. “Висока” е стойност над 1mg/l Si (= 2,14mg/l SiO2 или 3,43mg/l Si(OH)4). В аквариума не би трябвало да има стойности над 0,1mg/l Si (= 0,21mg/l SiO2 или 0,34mg/l Si(OH)4). Изследванията показват, че стойности над тази водят до проблеми с диатомите.

Мерки
Основният източник на силикати в аквариума е чешмяната вода. В нея се съдържат обикновено 5, а често и повече mg/l силикати. Тъй като тези стойности не са вредни за човека, не се вземат мерки за отстраняването им от питейната вода. Дори водоснабдителните дружества рядко мерят и обявяват съдържанието на силикати във водата.
Но и в аквариума може да има източници на силикати – камъни с високо съдържание на силиций. Обикновено се предпочита варовик и доломит, но не може да се изключи използването на камъни, които да отделят силикати. Отделяното количество обикновено е сравнително малко, но при нови аквариуми често е причината за появата на диатоми.
Финият пясък, който се използва за грунд, бил той “жив” или не, обикновено е кварцов пясък (т.е. силициев хидроксид). Това е неразтворимо съединение на силиция, но може да отделя малки количества силикати. При замърсяване това отделено количество може да е и по-голямо. Ако не желаем абсолютно никакви силикати в аквариума, трябва да изберем коралов, а не кварцов пясък, както и коралови скелети за камъни.
Друг източник на силикати е аквариумната сол. Силикати се съдържат и в храните, но в малко количество.
Най-лесно можем да намалим силикатите в аквариума ако използваме само осмозна вода. Това в повечето случаи е достатъчна мярка. Тя успява да намали концентрацията на примеси с до 98%. Друга стъпка би било използването на оксидни абсорбанти, които се използват за отделяне на фосфатите, но действат надеждно и срещу силикати. Абсолютно елиминиране на силикатите в аквариума е възможно само при включване на йлнообменен реактор след осмозата.

Алгояди
В аквариума силикатите се усвояват от диатомите и гъбите. Диатомите биват ядени от всички алгоядни охлюви – най-вече от Trochus и Tectus.
Дори и танговете ядат диатоми: Acanthurus dussumieri, A. nigrofucsus, A. olivaceus, A. pyroferus, A. tennenti, A. tristis и A. xanthoprerus. Интересно е да се наблюдава, как танговете търсят “мръсни” кътчета, където се събира детрит (който също е хранителна среда за диатомите).

Общ поглед

Кремъчни водорасли (диатоми)

Проблем: Кафяво-челен слой по стъкла, грунд и декорация. В по-обемно населване могат да бъдат засегнати и твърди корали.
Причина: Високо съдържание на силикати и силициева киселина.
Мерки:
Намаляване на силикатите “на входа” чрез използване на осмозна вода или йонообменен реактор, а при липса на ефект – комбиниране на двата метода за пречистване на водата. В аквариума силикатите могат да бъдат отделени чрез използване на оксидни фосфатни абсорбанти.
Отстраняване на подозрителни камъни и декорация.
Използване на алгояди като охлюви Trochus и Tectus, както и тангове Acanthurus dussumieri, A. nigrofucsus, A. olivaceus, A. pyroferus, A. tennenti, A. tristis и A. xanthoprerus.