Общо за алгите

Алгите са нещо обикновено

Наличието и растежа на алги в рифовия аквариум е нещо обикновено и никога не може да бъде предотвратено изцяло. Това няма нужда да и е целта ни. Ще опитаме да разясним това с няколко примера.
Рюдигер Латка пише:

Още в началото на 90-те години предприех следния опит в малдивския коралов риф в близост до остров Фесду: Намерих един изцяло незасегнат от алги камък с размер 40х40х30см в област със силна слънчева светлина, от който премахнах всички възможни обитатели – охлюви, малки морски краставици, таралежи, раци, отшелници и т.н. След това оградих камъка с мрежа на растояние около 10см . Така камъкът се намираше в нещо като “защитена палатка” от мрежа.
Тази финна мрежа с отвори едва 3х3мм той беше защитен от всички значими за справянето с алги организми. Този експеримент започна още в началото на престоя ми там, така че можех да наблюдавам камъка в период от три седмици. Едва след три дни по него можеха да се наблюдават нишковидни водорасли. Към тях се “присъединиха” малки области от циано и други видове алги. Към края на втората седмица камъкът беше до такава степен обрасъл с нишковидни и други алги, че би бил отстранен от всеки домашен аквариум, при все че водата не показваше наличие на нитрати и фосфати. Тази вода беше естествена океанска вода, изцяло според стандартите на рифовата акваристика, която по показатели трудно би била сравнена с тази в повечето аквариуми – и все пак в нея алгите растяха невериятно добре. Още в края на втората седмица алгоядните риби с всички сили се опитваха да се промушат през отворите на мрежата и да достигнат камъка. В техните очи той сигурно изглеждаше като прекрасно лакомство, желано също и от многото раци и таралежи, които постоянно пълзяха по мрежата. Но те не можеха да достигнат до камъка.
За да не карам тези морски обитатели да си търсят храна другаде в океана, реших да отворя мрежата, и тогава започна няй-невероятното: Всичко алгоядно, което можеше да се добере до алгите, се втурна да яде, и в рамките на няколко часа камъкът беше съвсем чист. Малкото циано и други ненишковидни алги бяха изядени изцяло и без остатък през нощта от някакви охлюви, таралежи и т.н. На сутринта по камъка нямаше и помен от всичко това, което беше расло по него през последните две седмици. Бяха останали само малко от коралиновите алги.
Тогава чрез този експеримент научих, че дори абсолютно оптималните за коралите условия на океанската вода създават необходимите условия и за растежа на всякакви видове. Те не могат да бъдат ограничени чрез елиминирането на нитрат и фосфат. Най-важното, което научих от този експеримент, беше, че всичко зависи от достатъчния брой алгоядни организми. От тях зависи, както и от държаните в норми показатели на водата, дали алгите ще бъдат държани под контрол.
Всеки излязъл от рамки растеж на каквито и да е видове алги, обаче, трябва да бъде избягван. Те постепенно завземат площ и територия, докато започнат да притискат и коралите. Много са факторите, които дават възможност за подобен некотролируем растеж. Някои нежелани видове алги влизат в аквариума по невнимание чрез въвеждане на нови обитатели.
Друг фактор е предозирането с трейс елементи. В много от тези разтвори има голямо съдържание на желязо, което влияе иначе положително на оцветяването на коралите. По тази причина много акваристи вземат решение да не добавят трейс елементи, защото така се ограничава концентрацията на желязо и манган (този елемент е един от най-силно влияещите на бързия растеж на алгите).
Голямата грешка на повечето акваристи е, че дават много пари за скъпи риби и корали, но не искат да дадат пари за алгояди. Това са като цяло различните видове охлюви, отшелници, таралежи, краставици, океанско куче т.н., които обикновено не са особено цветни и през деня дори не се забелязват много, но трябва ясно да осъзнаем, че те неуморно се хранят с алги и са най-решаващият фактор за чистия от алги аквариум.

 

Първата стъпка е да се редуцира органиката. Лесно изглежда намаляването на количеството храна, но ако в аквариума има много риби, няма полза от това, да бъдат държани гладни. Това означава: Не трябва да се намали количеството на храната (освен ако наистина не храните необосновано много и често), а да се намали броя на хранените риби – това във всички случаи ще даде резултат. Също така трябва да се погрижите за качествата на водата – във всички случаи да е пречистена чрез обратна осмоза от възможни вредни вещества.
Следващата стъпка би била ежеседмична смяна на 10% от водата в аквариума и добавяне на фосфатен абсорбант.
Обърнете внимание, че това има смисъл само, ако използвате доказана в практиката маркова сол. В много от по-евтините видове сол няма достатъчна концентрация на калций и магнезий. След разтварянето на 35 грама сол в 1кг (а не литър) вода, концентрацията на калций трябва да бъде не по-малко от 421мг/л, а тази на магнезий – не по-малко от 1313мг/л. Ако  тези “изходни” концентрации са много по-различни, то не може да се осигури баланс на веществата в аквариума и това може да бъде причина за проблема с нишковидните алги.
Следваща възможна стъпка е използването на зеолит. При покупка се уверете, че това е наистина зеолит за морски аквариум – обикновено се използва т.нар. клиноптиолит.
Структурата и състава на природния зеолит зависи от неговия произход. Клиноптиолитът има вътрешна пореста площ от 200м2/г. Той е в състояние да задържи с различна степен на ефективност различните катиони. По ред на сила на задържане, йоните са: Цезий > Рубидий > Калий > Амоний (NH4) > Барий > Стрноций > Натрий > Цалций > Желязо > Алуминий > Магнезий > Литий. От този списък можем да видим, че амониевия катион е на 4-то място – т.е. се усвоява много добре. Това ефективно предотвратява преработването на амония в нитрит и нитрат. Това е лесен начин за намаляването на концентрацията на нитрат в аквариума. Също по този начин се въздейства за усвияването на тежки метали – олово, цинк, манган, мед, кадмий.
Тъй като зеолитът е естествено продукт, неговите качества варират. В практиката се наблюдава усвояване на 2-6мг амоний от грам зеолит. Но ефективността на зеолита изцяло зависи от това, да преминава достатъчно вода през него. Само да сложим в аквариума торбичка със зеолит няма да доведе до нищо. Той също така не може да бъде използван неограничено дълго време – неговите пори се запълват от замърсявания бактерии и абсорбирани вещества. Но не прилагайте принципа “Колкото повече, толкова повече”. В началото трябва да се започне с малки количества зеолит. Практиката показва, че в началото е достатъчно количество от 40г/100л. Внимателно наблюдавайте чувствителните акропори. Ако на петна се появят поражения по тъканта им, то количеството зеолит е прекалено голямо.
Също така проверете, дали използвате в аквариума само материали, които са безвредни за морската акваристика. Зелените меки маркучи от PVC съдържат пластификатор, който бавно се разгражда. Затова използвайте ги само при липса на заместител и то не повече от 1,5м (при сечение 16-22мм) на 100л вода. Много по-добре е да използвате силиконови маркучи, които са изцяло безвредни.

 

Някои токсични вещества могат да се открият в различни видове пластмаси и лепила. Затова използвайте само доказани в морската акваристика материали (обикновено сиво PVC, акрил – плексиглас, тангит, аквариумен силикон). Внимавайте с изкуствените аквариумни декорации: В повечето случаи те са предназначени за сладководни аквариуми. Погледнете описанието и попитайте търговеца дали е упомената възможност за използване в соленоводен аквариум. При подозрения за наличие на токсични вещества, започнете пречистване през активен въглен. Достигнете желаното количество от 1мл въглен / литър аквариумна вода постепенно чрез увеличаване на количеството и редовна подмяна на активния въглен. Ако тази мярка повлияе видимо алгите, значи точно токсични вещества са били причина за появяването им.

Оптимизирайте осветлението
 

Проверете цветовата температура и сила на светлинните си източници. Избягвайте лампи с голям компонент на жълто, червено и зелено (топла светлина)! Можете да изпробвате лампи с различна цветова температура. За морската акваристика е полезен синият спектър. Редовно подменяйте лампите – на не по-малко от 12-14 месеца. Металхалогенните и луминисцентни лампи променят с времето спектъра си към жълто-червено.

Лепила, използвани извън аквариума, могат също да са отговорни за проблема с алгите. В практиката са известни случаи, в които материала под аквариумния съд (стиропор, фибран, гума), залепени с проблемно лепило, са имали въздействие върху аквариумната вода.

Конкурени за изхранването на нишковидните алги могат да бъдат използвани в рефуджиум. Това е надежден метод за борба с нежеланите водорасли. Алги от вида Caulerpa и Chaetomorpha могат да бъдат подобен “конкурент” за необходимите за нишковидните водорасли вещества. Чрез бързия си растеж те за кратко време усвояват хранителните вещества. Особено при този метод намалете добавянето на трейс елементи и особено на желязо.

Ограничете наличието на свободен СО2.


Ако в аквариума има прекалено много свободен СО2, например през калциев реактор, можете да се опитате да регулирате рН стойността (чрез рН контролер) или да добавите т.нар. втора камера на реактора, пълна с кациев хидрогенкарбонат или просто с едър коралов пясък. По този начин свободният въглероден диоксид реагира с калциевия хидрогенкарбонат и липсата му може да се превърне в минимизиращ алгите фактор. Друг възможен път за намаляяване на съдържанието на СО2 е въздухът в пеноотделителя да не е от помещениято, където съдържанието на въглероден диоксид е повишено, а да е “свеж въздух – т.е. подайте въздух отвън, извън сградата.

Добавяне на разтвор на калциев хидроксид. Този разтвор трябва да бъде пресен, правен на не повече от 3-4 дни за да не намалее действието му. Този метод действа надеждно и се е доказал като ефективен в борбата с нишковидни и други нежелани алги.

Механично отстраняване. В случай, че описаните по-горе методи не доведат до желания резултат, можете да прибегнете към механично отстраняване. По-дебелите отлагания могат да бъдат просто отстранени, а по-тънките – изчистени с четка. Носещите се из водата части от алги също трябва да бъдат отстранени от аквариума (напр. чрез засмукване с маркуч или с фин кеп за хващане на риби).

Алгояди
Както споменахме по-горе, тънките млади алги са по-желани за алгоядите от по-старите дебели колонии от нишковидни. Можете да разчитате на следните алгоядни риби:

Риби доктор (тангове)
Известните с трудност за гледане видове като Acanthurus achilles, A. japonicus, A. leucisternon, A. lineatus се хранят с алги и в частност с нишковидни, но по-добре е гледането им да е от по-опитни акваристи, а да не ги закупите само с цел справяне с нежеланите водорасли. В по-големите аквариуми (над 2000л.) можете да пуснете и Acanthurus sohal, който обаче достига размер от 40см. Друг подходящ доктор е Paracanthurus hepatus, както и Acanthurus triostegus. Всички представители на вида Naso също биха били подходящи, но трябва да съобразите избора си с размерите, които съответните видове достигат. Те не са специализирани за борба с нишковидни водорасли. За сметка на това невероятно полезен би бил тангът видът Zebrasoma, особено жълтият танг Z. flavescens или пък Z. scopas, както и Z. rostratum. Различни мнения се чуват за полезността в подобни случаи на Z. xanthurum. При някои акваристи той се оценява като надежден алгояд, при други – изобщо не проявява интерес към алги.

Други видове алгоядни риби
Siganus vulpinus са далечни родственици на танговете и в практиката се изявяват като усърдни алгояди. Трябва да се избягва съчетаването му с малки видове скариди, защото те също стават част от менюто му.

Друг надежден помощник в борбата с нишковидните водорасли е Salarias fasciatus – той се изхранва предимно с къси растящи алги и се крие в пространството между камъните. Тук акцентът е върху “къси” – по-дългите нишковидни алги не привличат вниманието му.

Охлюви

Семейство Trochidae
Немаловажна е ролята на охлювите в борбата с алгите. Видовете охлюви, които задълго остават във водата и ядат алги (Trochus или Tectus), при достигане на зрялост и съответен размер (диаметър 3-4см) могат да се “грижат” за площ от 15х15см. По тази причина съответен брой би следвало се се осигури още със стартирането на аквариума. И двата вида не проявяват интерес към корали и техните полипи.

Турбо-охлюви
Добра работа могат да свършат и т.нар. турбо охлюви (подвид Turbininae). Предлагат се различни представители на този вид, но най-често ще срещнете Turbo brunneus, с произход Индийски океан и западен Пацифик. С максималния си размер от 5см той е един от сравнително малките представители на този подвид.

Кафяв морски заек
Dolabella auricularia

Този морски заек не е труден за адаптиране (но задължително преди пускането му в аквариума трябва да бъде “накапан”, защото е много чувствителен към разлика в солеността). Той е отличен алгояд и не е почитател само на един вид алги, а на всички, включително Wrangelia argus, но за жалост не на червените цианобактериални отлагания.

При пълно отсъствие на алги, заекът умира в рамките на няколко седмици. При необходимост може да бъде хранен допълнително с листа салата и ситно нарязани домати. Затова в аквариуми до 300л не бива да се пуска повече от един заек. Тези животни са хермафродитни и могат да се размножават и без партньор. След снасяне умират сравнително бързо, поради което не е рентабилно пускането на прекалено голямо (зряло) животно. В аквариум живее до над 4 години. Не представлява опасност за безгръбначни, тъй като е изцяло растителнояден. Но става лесна плячка на тригери и по-големи врасе риби. При опасност, подобно на октопода, заекът изпуска защитно вещество, което, противно на много твърдения, не е отровно.

Таралежи

Ще представим различните видове таралежи, които са доказали полезността си в рифовия аквариум и не застрашават корали.

Paracentrorus lividus
Среща се в цялото средиземноморие, под скали и в близост до грунда. Добър алгояд е, който без трудности може да живее години наред в рифов аквариум. През деня почти никога не може да бъде видян, защото само нощем излиза от укритието си.

Echinometra mathaei
Често внасян вид таралеж от индийския пацифик. Наред с Mespilia globolus е най-безобидния вид таралеж за рифовия аквариум. За разпознаване на вида може да послужи белия пръстен в основата на бодлите. В аквариума се изявява като надежден и неуморан. При покупка се уверете, че не получавате сходно изглеждащия Parasalenia gratiosa.

Tripneustes gratilla
Често внасян вид таралеж от индийския пацифик. В обичайния си хабитат се среща в по-горни слоеве на рифа. Разполага с отровни щипци, които не застрашават живота на човека, но при убождане действието е със силата на ужилване от оса. Таралежът ги използва за да хваща малки безгръбначни. Като цяло обаче е алгояд и в професионалните среди е приеман за един от най-ефективните помощници в борбата с алгите.

Mespilia globulus
Този сравнително малък таралеж от плитките области на индийския пацифик е леснодостъпен в търговската мрежа. Може да бъде разпознат по петте по-широки и петте по-тесни сини линии. Тъй като се храни изключително само с алги може да бъде използван без притеснение в аквариума за борба с алгите.


В аквариума са подходящи видовете отшелници от повърхностните слоеве на океана, коитос а по-малко чувствителни към външни условия като температура, соленост и замърсеност.

Clibanarius erythropus
Мнозина от летуващите по средиземноморски и европейски курорти на Атлантика си вземат за спомен малка черупка от този вид отшелник. Той е известен като средиземноморски рак-отшелник. Този вид живее в скалистия грунд и е подходящ за тропическия рифов аквариум. Живее до 6 години. Раци от северния Атлантик са по-неподходящи. Clibanarius erythropus се храни предимно с нишковидни алги. За жалост често акваристи споделят, че тези раци не се задоволяват само с растителна храна, а понякога нападат и охлюви. Но ако биват хранени няколко пъти седмично с месна храна, почти изцяло изоставят желанието за лов на охлюви.

Clibanarius signatus
Един от най-често срещаните отшелници в Червено море, който на места присъства в огромни количества. Известен е като “раиран отшелник”. Храни се предимно с алги и други “отпадъци”. В аквариума обаче яде само алги.

Алгоядни раци

Percnon gibbesi

Добър рак алгояд е Percon gibbesi. С тяло от 3см и крака с дължина до 12см той изглежда много импозантно в аквариума и мнозина го възприемат като зъл хищник. Но моят личен опит за три години отглеждане и сходни разкази от познати акваристи го определят като добър “приятел” в борбата с алгите, който препоръчвам за всеки аквариум. Ракът приема и месна храна – например малък замразен мизис, който умело хваща до преливната колона, в случай че е била пропусната от другите аквариумни обитатели. Не отказва и комарена ларва. Но най-много обича алги. Неуморно почиства декорацията и дори почиства решетката на преливната колона. До днешния ден не съм виждал нападение от страна на рака към здрава риба. Някои болни риби са били убивани от него но само когато са в състояние, граничещо със смърт. Не може да отглеждате повече от един от тези раци в един аквариум.

Принципния проблем на Bryopsis алгите
Когато пусна нови риби в аквариума, те известно време ядат Bryopsis алги, но след това не проявяват повече интерес. Вероятната причина може да бъде тази, че в търговските аквариуми рибите често са в съдове без декорация и алги и така за известно време силно се изостря желанието на рибите да се хранят със зелени алги. Затова единственото решение остава четката за зъби като верен приятел в борбата с нежеланите алги.

Общ поглед към
Нишковидни алги

Проблем:
Голяма част от декорацията  е обрасла в зелени алги. Някои от алгите са с разклонени връхчета (Bryopsis), а други – с прави (Derbesia).

Причина:
Прекалено високо ниво на хранителни вещества във водата (NО3 и РО4)
Предозиране с трейс елементи (особено желязо)
Високо ниво на СО2 през калциевия реактор
Наличие на отровни вещества, подхранващи алгите
Прекалено стари лампи
Липса или недостатъчно количество алгояди

Мерки:
За 1: Редовно измерване на нитрат и фосат. При повишени стойности – редовна смяна на вода (10% от обема). Използване на осмозна вода. Принципно заместване на доливната вода с разтвор на  калциев хидроксид.
За 2: Намаляване на дозата на трейс елементите на 30% от обичайната.
За 3: Добавяне на втора камера на калциевия реактор с едър корален пясък или калциев хидрогенкарбонат. Използване на разтвор на калциев хидроксид вместо доливна вода.
За 4: Преглеждане на всички пластмасови елементи в аквариумната система.
За 5: Замяна на металхалогенните и луминисцентните осветителни лампи с нови. Замяната е добре да става постепенно, през 1-2 седмици. За 2-3 седмици можете да повдигнете лампата с до 30см по-високо.
За 6: Дългите нишковидни алги трябва да бъдат почистени с четка. Повечето алгояди се хранят само с малки/къси алги. Вкарайте в аквариума по 1-2 екземпляра от различните видове алгоядни риби. Алгоядните таралежи, отшелници, раци и охлюви могат да са в по-голямо количество. Те дългосрочно ще контролират количеството нишковидни алги.